(перевод с
болгарского Стафидова В.М.)
Она молчит ни слова, ни
пол-слова
И грациозно сидя у
окна
Меня волнуешь снова ты и
снова.
Тогда и я пожалуй отмолчусь
Но я читаю сердцем твои думы
Читать и ждать у вечности учусь
Их вряд ли понимают тугодумы.
Но как всегда, поверишь ли
всегда
Я
знала все твои, практически расклады
Ждала тебя эпохи и года
Ждала тебя эпохи и года
А
приходили только листопады.
Сменялись весны, зимы и лета
Тебя всё нет и замело дороги
И
приходила в гости тишина
Вела душевные со мною диалоги.
Бывало я присяду на луну
Как и сейчас – ногой себе
болтаю
Пусть снова дождь терзает тишину.
Тишина
РосицаПетрова
Понякога нахлува
Тишина
а тя мълчи и нищо не ми казва,
белязва ми душата с твоя знак
и сяда грациозно на перваза.
а тя мълчи и нищо не ми казва,
белязва ми душата с твоя знак
и сяда грациозно на перваза.
Тогава ми е тихо и
мълча,
но някак си долавям твойте думи,
те идват от далеч, от вечността
а аз съм ги очаквала. Прости ми!
но някак си долавям твойте думи,
те идват от далеч, от вечността
а аз съм ги очаквала. Прости ми!
Че чак сега, че чак едва
сега
откривам твоя свят и закъсняла,
аз цял живот към тебе се стремях,
а идваха цветя и листопади…
откривам твоя свят и закъсняла,
аз цял живот към тебе се стремях,
а идваха цветя и листопади…
Сезоните се сменяха, а
теб,
а тебе все те нямаше, защо ли
аз всяка нощ оставах по сърце,
което с тишината си говори.
а тебе все те нямаше, защо ли
аз всяка нощ оставах по сърце,
което с тишината си говори.
Понякога, ей тъй като сега
приседнала на края на луната
се сливам с тишината и дъжда
и тебе търпеливо
чакам, чакам, чакам
приседнала на края на луната
се сливам с тишината и дъжда
и тебе търпеливо
чакам, чакам, чакам
0 коментара:
Публикуване на коментар