Вечност

Днес си  толкова тъжна, че аз…

Нямам думи. Какво да ти кажа?

Любовта е палач, ала как

да обръщаме гръб на палача?

Любовта е Живот, но и Смърт,

трябва само да имаш куража,

щом си тръгнала с нея на път                       

да умираш и да се прераждаш.

Тя е с толкова финен бръснач,

че ти срязва „сърдечните” вени,

и разхвърля в душата ти здрач,

щом раздяла дъха ти отнеме.

Но способна е също така

от смъртта да те върне обратно,

да пулсира във всяка звезда,

да прелива във теб многократно.

Ти си тъй уязвима сега

и невинна и толкова…Ето,

дъще моя, във твойта сълза

се оглежда душата ми. Вечност.