Глупцам наивным людям-человекам

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Глупцам наивным людям-человекам,

Которые попрятались от века

Но их таланту в сердце не сидиться

А он бы мог любовь им преподать

А человек достойно воспевать,

Но не с кем этой темой поделиться

И души их тоскующие праздны

И дни текут, по сути, безобразны.

Услады нет — её вы не найдёте

Погас очаг любви в водовороте

А потому что угли отсырели

И даже искры малой не оставил

И холод сильный сердцем вы узрели

Теперь уже согреетесь едва ли,

Подверженные темени и хладу

И где теперь найдёте вы усладу.

Глупец не может верить и любить,

Святое чувство только подавить.

Глупак е който от любов умира

Росица Петрова

  Глупците са наивници, които

минават през живота инкогнито,

а всъщност  във сърцата им напират

искри които  могат да дадат,

любов, която може да опива,

но нямат със кого да споделят

душите им самотни зеят празни

и дните им се струват безобразни.

Насладата къде е? Няма нищо,

защото във угаснало  огнище,

щом няма даже въгленче, което

дори за миг светулчица да стане,

остава да навява хлад в сърцето,

а той непоносимо е нахален.

Щом всяка нощ е тъмна като яма,

къде да се намери там наслада?

Глупак е който от любов умира,

а любовта в сърцето си убива.