Не сънувам отдавна звезди

четейки „Този ден ще те каня на чай”

на Мира Дойчинова

Ти ме каниш на чай, а пък аз

някак  хич не си падам по чая.

От дете си мечтаех за май,

който в твойте очи разцъфтява..

От дете си мечтаех за сън

в който всички мечти да се сбъдват…

Някой сякаш ме вика от вън,

не сънувам , а вече разсъмва.

Не сънувам отдавна звезди,

а и вече не вярвам на думи.

Хайде, чаят изстина, а ти

като малко дете ми се цупиш.

Виж: угасна един по един

всеки въглен от нашия огън!

Аз  запомних. Запомни ли ти

как боляха след нашето „Сбогом”?

Тишината пълзи между нас

и във хладните длани  наднича

и не вярва, че ние…че аз

съм момичето с бяла якичка.

В моя чай, две солени сълзи,

в твоя, резен луна се удави.

Не вали…не във нас не вали.

Просто някакъв спомен досаден.