По мотивом на "Нощ"
от Росица Петрова
Владимир Стафидов
И в этот вечер юная
луна
Сквозь облаки
светилась и блестела
И я волнуюсь сидя у
окна
Она меня увидеть
захотела.
Когда мы с ней – плевать
на времена
Пусть дождь стучит по
крышам деспотично
И по стеклу, как капелька
вина
Со щёк твоих, стекает
эротично.
Волнуюсь и надеюсь, может
быть
Заметишь ты, откроешь
свои вежды
И перестанет душу
теребить
Воскреснет в сердце
робкая надежда
Прижмусь к груди, под
левое крыло
Мой милый ангел, как тебе
я рада
Пусть что угодно будет за
окном
А мне достаточно и
лучшего не надо.
Нощ
Росица Петрова
И тази вечер имаше луна,
макар че мракът плътно я притиска.
Вълнувам се, когато вечерта
е толкова мистична и ме иска.
Когато аз самата съм луна,
когато съм небе и дъжд и всичко,
когато тънкоструйчица вина
се спуска по клепача еротично
Вълнувам се и знам,че може би
и ти по своя странен начин
усещаш как росата трополи
по крехките прозорци на душата,
усещаш как под лявото крило
се сгушвам в теб, а другото е нищо…
Луната спи в атлазено легло
до нечия открадната въздишка.
Росица Петрова
И тази вечер имаше луна,
макар че мракът плътно я притиска.
Вълнувам се, когато вечерта
е толкова мистична и ме иска.
Когато аз самата съм луна,
когато съм небе и дъжд и всичко,
когато тънкоструйчица вина
се спуска по клепача еротично
Вълнувам се и знам,че може би
и ти по своя странен начин
усещаш как росата трополи
по крехките прозорци на душата,
усещаш как под лявото крило
се сгушвам в теб, а другото е нищо…
Луната спи в атлазено легло
до нечия открадната въздишка.
0 коментара:
Публикуване на коментар