Любовь воскресла

По мотивом "Възкръснала магия"

от Росица Петрова

Владимир Стафидов -Доктор Эф

Прошло немного. Лет прошло немного

Мы встретились с тобою у ворот

И вроде незначительны предлоги

А вдруг судьба возьмёт и разведёт.

Изображали оба безразличных

Но как актёры были мы убоги

И пали маски даже  символично

Под первые исторгнутые слоги.

Ты проскользнул на цыпках в мою душу

Как в лихорадке билось моё тело

И рухнул мир, а кто его не рушил

И я греха безумная хотела.

Нам воздуха обоим не хватало
Мир только с виду кажется огромным
«Да будь, что будет» - только прошептала
И обнял ты, а дальше я не помню.

И целовал ли - даже неизвестно,
Но ночь была и быстро миновала
И наваждение не страшно, если честно
Ах, пусть бы оно вечно бушевало.

Възкръснала магия

Росица Петрова

А уж за малко, уж съвсем за малко

се срещнахме след толкова години,

с преттекста, че ще бъде много жалко

ако в една случайна среща се разминем...

Привидно бяхме толкова спокойни

придавахме си вид на безразлични,

но падаха защитните ни брони

под гласовете ни накъсани на срички.

Ти стъпваше в душата ми на пръсти,

а аз треперех сякаш имах треска.

Дали под нас земята се продъни

или пък бе предчувствие за грешка..?

Но въздухът не стигаше за двама

/светът ни се оказа много тесен/

- Проклет да съм! Каквото ще да става..!

Прошепна ти и нежно ме привлече.

Целуна ли ме, даже и не помня,

нощта се сгромоляса и отмина.,

а аз не зная как да се опомня

от нашата възкръснала магия.