по мотиви на
"Помниш ли"
от Христо Оджаков
Спомням си нашите мигове звездни,
морския бриз между нас да шепти,
нощни светулки, как твоите шепи
сипеха в моите буйни коси.
Как ме люлееше там под небето
в скута си топъл. Шум от вълни
още дочувам когато сърцето
спомня си твоите морски очи.
Нашата лодка самотна потегли
плава по млечния път без весла,
търси душите ни призрачно бледи
отдавна изгубили път и следа.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
"Листопади" - сонети
Листопади - сонети
е-book
Хоопонопоно
Авторски права
3 коментара:
Спомням си
Спомням си ласките нежни на нощния бриз,
още щурците с тревожните песни
и над главите безкрайния сребърен вис,
дето се губи в просторите звездни.
Свежият въздух ухаеше сладко над нас,
сякаш в дихания сладки – упойни
цъфнали рози разпръсваха в късния час
свойте послания нежно – любовни.
Сгушена в мойте прегръдки тръпнеше ти,
плаха сред толкова призрачни сенки,
слушах как сладко и тихо гугукаше си
в тъмното думите мили – вълшебни.
Скъпи, обичам те, казваше, казваше ми,
малко за мойта любов е морето,
горе невзрачни блещукат елмази – звезди,
бледи пред нея са те на небето.
После със лодка ефирна сребристи вълни
порихме смело в просторите звездни,
бяха веслата пресветлите наши мечти.
В унес летяхме над морските бездни.
Не, любовта не е кратка, нетрайна следа,
както следата високо в небето
на веч отронена малка, невзрачна звезда.
Вечно остава да грее в сърцето.
Лодката малка – ефирна не плава сама
в бурни и слънчеви дни под небето,
в нея са още следите на наште сърца –
неизличими останали вечно...
Хр. Оджаков
07.08.2011 г
Много нежен и образен стих, Христо!
Поздравления!
Твоите стихове,Lycki(Росица)са много нежни и лирични!
Христо
Публикуване на коментар