Дъждовно момиче

Понякога небето няма име
и птиците остават без крила.
Понякота във мене нещо спира
да сърцебие . Като в празна длан

небето свойте тайни ми разкрива.
Реката се съблича от брега
по който моите следи попиват,
подобно ритуал на любовта.

И ме ухажва пролетният дъжд
защото знае, как жена обича..,
а аз си го представям като мъж
и ставам пак дъждовното момиче.

Във локвите се влюбвам. И в нощта.
И разговарям тайно със капчука,
как някога едно момче така
прозореца ми с камъче почука.

И оттогава прихне ли дъжда
за мене няма място под небето.
Измислям си хиляда и една
причини да го връщам като ехо.

2 коментара:

Ах, прекрасно е!

 

Публикуване на коментар