Сравнявай ме със утринния щрих

четейки Сонет №18
от Уилям Шекспир

Сравнявай ме със утринния щрих
на есента която се разлива
като мъгла, която те опива
подобно сътворения ми стих.

В роса, в която съм измила
очите си и свежия си лик
не ще се усъмниш дори за миг,
че твоята душа съм приютила.

Но времето, сезони щом мени
не съм ли на живота аз подвластна
във мигове на болка и на срив?

О, знам, че само докато е жив
човек чрез болката израства
където любовта да оцени.