Земни ангели без ореоли

Сред прахта на отсрешната улица,
сред море от лица, сред тополи,
те растяха без страх и приумица,
земни ангели без ореоли.

В тебеширени замъци скитаха
със карети и със вихрогони,
а навиваше времето свитъка
в битието им дни и сезони.

Той и дърпаше русите плитки,
тя цитираше стари поеми...
Как часовникът с двете стрелички
непонятно лика им променя..?

А понякога там под тополите
доловяха ли шепот на влюбени,
те смутено отвръщаха погледи
и се чувстваха някак изгубени...

Но ги сграбчи внезапно животът
в тази луда човешка рулетка
и с усмивките детски в залогът
си платиха житейската сметка.

***
Днес на стария дъб по кората,
други ангели без ореоли
отпечатват със трепет в душата
свойте истински първи любови.