Всичко си отива някой ден,
нищо не остава на земята.
Песента ни пята, недопята
друг подема подир теб и мен.
Като дъб от буря повален,
като стрък попарен от сланата
свършваш. Под клепачите на мрака
целият ни свят е подслонен.
Ала пак в абсурдът едноок
Любовта крилете си калява
и намира във сърцата брод.
Само тя душите ни спасява.
На житейският ни епизод
времето следите заличава.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
"Листопади" - сонети
Листопади - сонети
е-book
Хоопонопоно
Авторски права
4 коментара:
Хареса ми!
Бог е Любов! Затова
"само тя душите ни спасява...", а на Него наречат Спасител.
Хубави послания има в този "италиански" сонет!
Поздравления!
:))))
Здравей, Анонимен!
Бог е Любов, а ние хората сме създадени по негов образ и подобие.Преди доста време четох една книга чиито автор преживял клинична смърт описва срещата си с Христос, който му показва мястото на душите изпълнени с омраза, егоизъм, лицемерие и всички негативности.Авторът споделя:
- Тези души изпълнени с омраза през земния си живот, продължаваха да изпитват същите чувства дори и след смъртта си. Те се биеха помежду си, в една ожесточена и изморителна битка и не можеха да спрат. Погледнах Бог ужасен, а той ми рече:- Ако някой от тях спре и само за миг ме призове, ще бъде спасен."
Благодаря за коментара!
Хубава е тая книга! Да не е "Пътят на душите"?
Последните думи от коментара ти звучат, като Исая 6:10.
Вече не си спомням как се казваше тази книга, но не е "Пътят на душите". Дадох я преди няколко години да я четат и не ми я върнаха. Там авторът описва част от живота си.Докъто е на фронта - по-точно в лазарета, душата му е обезпокоена от мисълта, че няма да може да се върне в родния град на точно определена дата, за да кандидаства в медицинската академия, тъй като лекарите там не искат да го пуснат поради усложненото му здравословно състояние. Той си спомня как скача от леглото посреднощ и хуква към гарата.Установява че влакът е заминал. Влиза в близкото заведение за чаша чай - никой не му обръща внимание, излиза навън и отчаян се подпира на ламаринената спирка - минава през нея, сеща се че и лекаря в коридора на лазарета го е подминал...и разбира че тялото му е останало там, в лазарета.
"Господи! А сега накъде?" - е първата му мисъл и тогава вижда Бог...
Книгата наистина е невероятно и доста поучителна.
Публикуване на коментар