Красивото в душата не живее

Когато нямаш поглед за светът,
красивото в душата не живее,
небето от възторг не аленее
и не припява славеят в леса.

Господства ли в сърцето ти гневът,
доброто непокълнало умира,
там злото пипалата си простира
и леденее за очите ти светът.

Тъй себе си превърнал във недъг
очакваш любовта да те намери,
но всичко срещу теб да се чумери

на тебе ти се струва, а дъждът
плющи и блъска с ярост във душата.
О, Смърт! Къде са ти крилата?