Понякога само

Все там сред звездите живее поетът
във одежда от дрипава синева,
подрънкат във джоба му вместо монети
две-три парчета изгоряла луна.

Неуморно строи от камари куплети
своя дом в необят цял живот.Цял живот...
А над него просторът му приказно свети
с абажур от позлата на звездния свод.

Той е силен по дух , но и силно той страда,
има нежна душа, ала често е груб.
Свои пътища има, при мене отсяда
уморено притворил клепачи от студ.

И умира по малко, съвсем по човешки
от стрелите на хорската злоба и злъч,
а в очите му пламъкът още момчешки -
сякаш спрял да зимува там лунният лъч.

Но понякога само...Да, само по някога,
щом разцъфне на вишната бяла цветът,
ще го видиш в най-нежната ласка на вятъра
и в най-тихият ромон на хладния дъжд.

Ще го видиш притихнал в синхрон с тишината
като бяла магия любов да твори.
Аз не мога без него, защото душата...
мойта бедна душа с красота прероди.