В отвъдни светове

В движещите сенки на луната
се спъват моите очи,
тръгна ли да търся в тъмнината
твоите угаснали лъчи.

Леден вятър ме отвява
във отвъдни светове,
щом до тебе не достигнат
смръзналите ми ръце.

Где се скиташ, Обич моя
в ледената самота,
като знаеш,че е твоя
цялата ми топлина,

като знаеш,че за тебе
паля хиляди луни
и в сърцето си поемам,
още толкова вини?

И се спъвам и политам,
но не спирам да вървя
знам – накрая,ще открия
път до твоята душа.