Мамо, докога?

Посветено на всички български майки-имигрантки

Земя далечна,чужди небосводи
кога на теб любими са били,
та ето вече всичките години
от младостта си ти им посвети?

Децата ти отрано помъдрели
не питат вече "Мамо, докога?"
с вързоп от грижи на плещи поели
посрещат свойта делнична съдба.

А нощите...Ах,нощи носталгични,
в които образът ти мил трепти
им връщат времената мелодични
от техните безгрижни детски дни.

Под ласките ти - пухени завивки
притихваше спокойният им ден,
а днес в тревожните усмивки
наднича споменът смутен.

Земя далечна, чужди небосводи...
Родината ти- мащеха мълчи,
а нуждата от къшея пороби
животът ти и залъкът горчи.

И скътала в сърцето си голямо
надеждата,че в утрешният ден,
ще чуеш дълго-чаканото "Мамо"
изпращаш делникът си уморен.

Земя далечна,чужди небосводи
кога на теб любими са били,
та ето вече всичките години
от младостта си ти им посвети?