Мислите си в пасианс редя

Тръгват си. С денят се разминават
моите среднощни сетива.
Птицата,която им припява
литна със разперени крила.

Въженият мост остана
да се полюшва сам над пропастта,
аз старица побеляла
мислите си в пасианс редя.

Три житейски колонади:
минало, сегашно...а една
черна карта предвещава
бъдещето ми във самота.

Хвърлям зар,възкръсват срещи,
разпилявам куп с лъжи,
миналото ми се блещи,
настоящето ръмжи.

Ех...да можех да разместя
всички карти до една,
миналото да е днеска,
грешките да променя,

но тогава пък едва ли
щях така да оценя
загубите,любовта си
и всички дребнички неща.