Дано не стигна закъсняла

Когато се докосне есента
до моята постеля чиста,
ще бъде ли така лъчиста
и достойна моята душа
за онзи път осеят с тишина
по който ще копнея да поема
пречистена,добра и преродена
сред спомените –капещи листа?

За онзи праг пред който ще застана
достойна ли ще съм? Нима
със тази тегнеща вина
ще мога да пристъпя към олтара?
О,не! Не бих посмяла...
С душа присвита на кълбо,
ще търся бледа пътя нов
отвеждащ ме до светлината бяла.

Дано не стигна закъсняла,
че две души, Животе нямам !
Едничката аз искам да спася
от болката на старата вина!