Аз съм тук и така и се
иска
да подпирам светът с
рамене,
да съм буйна река, поривиста,
да съм част от земя и
небе,
да съм вятърът в
конските гриви,
на копитата в лудия
бяг,
със вълните небрежно
пенливи
да ухажвам далечния
бряг.
Аз съм всъщност такава
, но ето
че понякога вместо сърце,
като камък потънал в
морето
ми тежи тук отляво. И
не…
не намирам покоя за
който
ми жадува самотната
длан.
Всъщност…него ли
търся? Каквото
аз съм дала, светът ми
е дал.
Но понякога, ставам
вихрушка
във полите на беден
дервиш.
Днес събирам девето
изкуство,
а пък ти стой и гледай…та
виж!
2 коментара:
Красиво!
Благодаря, Ани...ма! :)))
Публикуване на коментар