tag:blogger.com,1999:blog-17924219972742923712012-03-01T21:14:03.722+02:00Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.comBlogger4281100tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-40817770978596134032012-03-01T21:13:00.000+02:002012-03-01T21:14:03.726+02:00

Росица Петрова - на стихи Красимира Тенева Перевод с болгарского Олег Глечиков В моей постели, на мягком шёлке, Ты сон свой утренний смотрела. Рассвет пролез сквозь шторы, в щёлку, И обнял твоё тело смело. Всё вдруг во мне перевернулось, Дыханье стало ледяным, И чувство ревности проснулось… Рассвет был очень молодым! Тебя бы нужно мне обнять, Чтоб стал нам колыбелью день… Смущённый, я застыл,

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-81735498454321137552012-02-28T18:35:00.001+02:002012-02-28T18:35:21.021+02:00

<!--[if gte mso 9]> Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 <![endif]--><!--[if gte mso 9]> <![endif]--><!--[if gte mso 10]> /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-17256287926073070002012-02-28T18:33:00.000+02:002012-02-28T18:33:18.638+02:00

<!--[if gte mso 9]> Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 <![endif]--><!--[if gte mso 9]> <![endif]--><!--[if gte mso 10]> /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-28701824134984701552012-02-28T18:30:00.000+02:002012-02-28T18:30:12.508+02:00

<!--[if gte mso 9]> Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 <![endif]--><!--[if gte mso 9]> <![endif]--><!--[if gte mso 10]> /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-71234221456704578052012-02-28T18:28:00.002+02:002012-02-28T18:28:28.481+02:00

<!--[if gte mso 9]> Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 <![endif]--><!--[if gte mso 9]> <![endif]--><!--[if gte mso 10]> /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-53729731812909672662012-02-25T17:12:00.003+02:002012-02-25T17:12:45.254+02:00

Перевод с болгарского Олег Глечиков Тяжкие ночи, с грузом неверы, Пагубно душу изводят. Жизнь – как добыча для этой химеры, Взгляд  мой открылся сегодня. Нет,  ты не лжёшь, и не топишь  в упрёках, Нет и стремленья грешить. Ложь – воскрешение  душ всех, из мёртвых. Знаю… пора уходить. Просто подводят порою колени. Плащ надеваю, что в юности сшит. Нужно запомнить момент удаленья. Что же душа так

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-64356094842861473772012-02-25T17:07:00.000+02:002012-02-25T17:07:39.027+02:00

Перевод с болгарского Олег Глечиков Я просыпаюсь, не досмотрев свой сон, Вернувший в прошлое на много лет назад. Лишь шаг назад! Я сделать его  рад. О, скольких шансов,   был я в нём лишён! Рад посмотреть через бинокль во тьму И в пустоте увидеть силуэт, Который ждал меня так много лет: - Так это ты? Позволь я обниму? Тебя я вижу, только, где же я?! Но вот и я. Теперь пропала ты! Мы в этом мире,

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-71294804065271139222012-02-25T17:02:00.000+02:002012-02-25T17:02:00.675+02:00

Четейки "По душа"  от Мариана Кондова Душата на вълната връхлетя,пречистваща и бяла го достига.Докоснала с гърдите си брегаму жаждата толи и го измива…Очите ѝ са корабни платнав които хоризонтите се сбират,по есенния вятър разпилявъздишката, докоснала всемира. И нищо че с наметка от снегапо клоните рисува бяла зима,душата ѝ разперила крилае светлина която ме опива.

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-82481384668231629882012-02-22T22:15:00.000+02:002012-02-22T22:15:29.099+02:00

<!--[if gte mso 9]> Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 <![endif]--><!--[if gte mso 9]> <![endif]--><!--[if gte mso 10]> /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-70964271152079883632012-02-14T12:13:00.003+02:002012-02-20T22:07:53.590+02:00

Трета награда в конкурса "Жени и вино, вино и жени" - 2012  Награди в конкурса Жени и вино 2012 Ехото разнася звън от долината, пее мандолина, лее се Мавруд и огньове късни светят в тъмнината, табор  ми донесе във  душата смут. Циганска магия, някой ли ми стори, ли омайно биле пих онази нощ? Беше просто вино, от незнайно лозе. Беше миг на лудост. Тайнство в полунощ. Тропот

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-85025594130470683482012-02-14T12:12:00.000+02:002012-02-20T07:45:22.955+02:00

Посветено Зазидах си последен къс  душа. Във дъното на чашата, зазидах. Оголена до лебедова свян намирам себе си, и теб намирам, но само там, от друга страна , във другата си трезва половина, където стогодишните вина под лунните проблясъци отпивам, където свой и чужд и непознат откъртва по сълза и подозира, че външно съм досущ като скала, а в себе си като разплакан изгрев.

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-60589614290077788912012-02-14T12:11:00.001+02:002012-02-19T18:45:16.248+02:00

Посветено на 14 февруари Когато те повикам, остани, ще пием дълго,  после ще  поплачем! Дочакаме ли третите петли, луната към небето ще закрачи. Дочакаме ли тежките врати да се затръшнат между нас като вандали, ще осъзнаем, ала късно може би, че себе си безсрамно сме окрали. Небето ще се сгуши между нас в последните минути от нощта си, като свидетел на предсмъртен час във който

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-72959270181222703932012-02-14T12:07:00.002+02:002012-02-14T12:08:15.906+02:00

свободен превод на"Перед самой свадьбой..." от Олег Глечиков  В ден последен девича любов, а от утре ще бъде съпруга. Но потичат сълзите, защо туй  ридание тихо вълнува? На перваза от мама цветя, а от вън и търгуват сърцето. Обичаят изисква пазар. Да би могла да избяга, но ето… Где си щастие? Страх връхлетя! Любовта се оказва измамна. И девойката плаче, сама Е, и мама  поплаква но тайно. През

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-5023598400847848722012-02-14T11:29:00.000+02:002012-02-14T12:02:49.065+02:00

поэтических переводов  по мотивом "О, как велико мгновенье!" от Татьяна Воронцова Мигновение…Велико мигновение! Подвластна му е всяка суета. Ту вятъра със ласки вдъхновява, ту бури с безпощадна пустота. Раздава съд над щастие и радост, огън заслепява, мракът ледени, сбраните съдби на части разпилява. И унищожава и боготвори. Дар е свободата, другото забвение всесилно е света да промени.

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-3895646121911948612012-02-14T11:20:00.002+02:002012-02-14T11:21:46.239+02:00

поетичен превод на "Не уходи... еще так рано!" от Татьяна Воронцова Не тръгвай, още е толкова рано! Още Венера не е дошла. Аз не искам да вярвам,  че мамя възхитената своя душа. Още са топли обятията ни, с много жар ме целувай ти! Още не е смачкана роклята ми, вятър къдрицата ми не е развил Не тръгвай! Пак раздяла отсреща ни очаква  като тъмница. Вземи ръката ми за подкрепа и чакай да

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-48929609938508183652012-02-14T11:12:00.002+02:002012-02-14T11:12:38.886+02:00

свободен превод на "Пишу тебе" от Алёна Волошина  Като тъмно петно е размит хоризонта. Дъжд нахлува  докрай и изкосо плющи. Сякаш стискам в ръката на кораб платното - чадъра ми вятърен порив сломи. И вървя през годините, идвам към тебе, за да търся подслон в беззащитните дни. Непосилни са дните, за тебе копнея. На душата си порти за мен отвори! Замълчи, замълчи, даже аз нямам думи, че от думи

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-84495812162933019692012-02-13T22:17:00.003+02:002012-02-13T22:21:30.330+02:00

Светлана Мурашева   Улыбаюсь Вам!!!! Очень нравится!!!! Такое тонкое восприятие мира! Непередаваемо и очень красиво! Я влюбилась в Вашу поэзию!!!! _______________________ Перевод с болгарского Читателю, чей тонок вкус, Дарю я мир моих сонетов! Я в жизни свой танцую блюз Звездой, что тонет в бездне света. Весной маститые поэты, Расцвет природы и мечты Нам воспевают. Там сюжеты, Где рифмы,

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-49750092462503994882012-02-13T22:13:00.003+02:002012-02-13T22:14:18.132+02:00

Светлана Мурашева Литературный перевод Светланы Мурашевой Росица Петрова Люблю я так же, как  тебя Две горсти рифмы вдохновили И очи страстью приманили - Цыганский пыл, что жар огня! И каждой ночью ты с огнём Играя, свой не сделал выбор. Её плеча манят изгибы Или беседы, что вдвоём Ведем с тобой. Моя рука, Что одному  тебе вверяла Ты пренебрёг ей, я страдала И жизнь моя была горька. http://

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-67626853942477223982012-02-13T22:06:00.000+02:002012-02-13T22:06:26.303+02:00

Светлана Мурашева Женщина с отметиной на челе Росица Петрова Литературный перевод с болгарского Светлана Мурашева Читателю, чей тонок вкус, Дарю я мир моих сонетов! Я в жизни свой танцую блюз Звездой, что тонет в бездне света. Весной маститые поэты, Расцвет природы и мечты Нам воспевают. Там сюжеты, Где рифмы, помыслы чисты. Теперь свидетелем осталась Душа, где боль от явных ран.

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-55009625168938140562012-02-13T21:59:00.001+02:002012-02-13T21:59:50.736+02:00

Олег Глечиков  Перевод с болгарского Дул ветер. Крался сон, Гася летающие звёзды. Гуляла осень за окном, На стёклах – слёз ее борозды. Не говорил ты, лишь молчал. А ветер-то, такой мистичный, Стихам моим он тему дал. Во сне, ко мне, ты – безразличный! Проспишь ты ветер, этот дождь, Проспишь тепло моих ладоней… Проснувшись, может быть, уйдёшь. И сердце, тихой болью стонет. Заснул и ветер.  Чуть

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-53431958076579528072012-02-13T21:12:00.001+02:002012-02-13T21:37:04.933+02:00

Олег Глечиков  Перевод с болгарского Луна,  сегодня, освещала ночь. Однако,  мы, во мраке обнимались. И возбуждение не в силах превозмочь, Мистическим желаньям предавались. Как будто я и был сама луна, Был небом, и дождём. Что, не этично? Я представлялся  струйкою вина, Стекающей  по телу, эротично. Волнуясь, думал, может быть и ты, Так странно чувствуешь себя со мною, Росой, к примеру, на

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-36368887146894419972012-02-13T20:07:00.000+02:002012-02-13T20:43:51.899+02:00

 Доктор Эф "Это поцелуй в сердце! Дорогая и милая моя сестричка читаю и плачу. Я слышу твою болгарскую душу, я в ней купаюсь. У меня нет слов, как трогательно и красиво!"  Перевод с болгарского Читатель, твой изыскан вкус Иди на свет, услышь мои сонеты. Я в них танцую свой житейский блюз С одной звездой, которая мне светит. Меня растили старые поэты Я к ним свои добавила мечты Ты упадёшь

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-58353310012807520422012-02-10T00:33:00.001+02:002012-02-10T00:43:46.702+02:00

Обичам те такъв какъвто си. с две пълни шепи рими вдъхновени, с примамливите цигански очи на другата която ми доведе! Със огъня от който всяка  нощ делиш на нея и на мен по равно, със думите омайващи ме, но замаяни от бялото ѝ рамо. Приемам те. Протегнатата длан не е за пренебрегване защото, търкулне ли се във пръстта сълза, Животът я наказва най-жестоко.

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-69103147383045631712012-02-05T20:47:00.001+02:002012-02-05T20:47:50.285+02:00

<!--[if gte mso 9]> Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 <![endif]--><!--[if gte mso 9]> <![endif]--><!--[if gte mso 10]> /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-89198880119331740572012-02-04T12:19:00.003+02:002012-02-04T12:19:55.058+02:00

<!--[if gte mso 9]> Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 <![endif]--><!--[if gte mso 9]> <![endif]--><!--[if gte mso 10]> /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-66295832132609006472012-02-03T22:19:00.000+02:002012-02-03T22:19:51.208+02:00

Нарисувай ми поете тишинасъс глас по който теб да разпознавам!Нарисувай я със чувства и с еднавнезапна мисъл, за да приютявавъв себе си две огнени очи,две топли длани сплетени и ощеедно небе, едно сърце и тиот чийто дъх да пари в мене нощем!Рисувай ми, докато падне нощи видиш ли звездите да потрепват,то значи в поетичното платнорисувал си душата на поета.

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-34107693904207131762012-02-03T21:14:00.003+02:002012-02-03T21:14:42.676+02:00

 По текста на Валери Рибаров  "Взаимността ни става свято нещо" Взаимност, като дъх на тишината,отпиват устните ми тази чаша,която ти със  двете си ръцеподнесе към сърцето ми и не,не ми отвори портите към Ада,където  всъщност търсех тежка клада.И птицата във клетката се блъскаезика огнен, щом към нея съска,но ти разбра, нали разбра, че азвървя към теб във този късен час?Щом пътя ми към тебе е

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-71993493040667667202012-02-03T14:16:00.002+02:002012-02-03T14:16:34.532+02:00

по текст "Сред толкова злоба, още ли съм жив" от Валери Рибаров Животът ми е пясъчен часовникизтичащ между пръсти на виновник,виновник, който аз сама създадох,чрез който теб и себе си предадоха думата изречена от двамаостава да тежи подобно камък.Но питаш се дали си още жив?Защо ли днес душата ти кърви,когато ето, всички аргументите връщат в преживените моментидоказващи, че само любовта ти,ще

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-25447452975111970202012-01-14T00:43:00.000+02:002012-02-01T23:38:18.941+02:00

Светлана Трагоцкая 2 по мотивам Росицы Петровой     ( Болгария) V конкурс поэтических переводов И слова вымолвить не смела я, Пришла нежданная весна, Обворожительная белая, Самозабвения полна. В мои косицы заплетённые Вплела вишнёвые цветы И волшебством весь мир наполнила, Ища в ночи мои следы… Весна такая непонятная, Но знаю я, в твоём саду, Цветут такие вишни сладкие, Что просто глаз не

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-26753243774148662832012-01-14T00:34:00.000+02:002012-01-14T00:34:04.084+02:00

Светлана Трагоцкая 2 по мотивам Росицы Петровой        ( Болгария)   Ты говоришь:"Душа вольна, как птица..."   Но грустно, сердце заперто в груди.   Ты , знаю, будешь золотом светиться,   Как долг отдать, коль сердце взаперти?   Ты видишь чудо ,крылья вырастают,   Как храм,притих ты в святости своей.   И радость, как зарница, засияет   Мечту на волю отпусти скорей!   Послушай , как поют

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-53466225362730576972012-01-14T00:27:00.000+02:002012-01-14T00:27:02.436+02:00

Светлана Трагоцкая 2 по мотивам Росицы Петровой   ( Болгария) Какие пасмурные дни, Дождь сеют небеса… Где щит, где зонт моей любви? Остыли паруса… Дождинки с неба , словно град, Стучат в моей душе, А за окошком листопад… В туманном мираже Шлёт серенады гитарист Возлюбленной своей… А капли бьются о карниз, Дрожит листва аллей… И только радуга горит, После дождя вдали... Где мой приют,надёжный

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-57381760749577042532012-01-14T00:21:00.000+02:002012-01-14T00:21:47.519+02:00

Светлана Трагоцкая 2 по мотивам Росицы Петровой      ( Болгария) Для любви  хорошей и достойной Нет  на свете  никаких преград. Если ты прилежен , светит солнце Для влюблённых в дождь и снегопад… В постоянстве обретаешь силу, Всех невзгод былых в помине нет. Жизнь восходит радугой красивой, В благородном сердце счастья свет. Свет ведущий души к  совершенству Всё на свете сможем мы с тобой! Это

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-87990692120116525982012-01-14T00:09:00.000+02:002012-02-02T22:05:48.454+02:00

V конкурс - свободной перевод по мотивом "Плач неродившегося младенца" от Ирина Каховская Калитина  Като неразпукана  цветна пъпка със стремеж към света. лишена от плач, от вик и от тръпка: син или дъщеря? Възможно е да съм пял или пяла в утробата на мама, ала  да бъда за нея, аз най-най, не ме пожелала. На мен тя никога няма да каже: „мое, скъпо дете” В шала си не ще ме завие, даже име не

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-61721125883672077972012-01-11T17:46:00.000+02:002012-01-11T17:46:20.818+02:00

Татьяна Воронцова  Перевод с болгарского Мой папа... вечный сон покойный Унёс его, нет связи больше. Покрылось сердце крепом чёрным, И этой осени нет горше. Так стало мне на свете пусто Без глаз твоих небесных, синих. Как будто мир разорван грустью. Ах, папа, как же я бессильна! Сегодня я, как робкий ветер, Что, встретив шторм, должен рыдать. До дна морского скорбь моя. Без той любви, что

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-44463938207252574422012-01-10T21:30:00.000+02:002012-01-10T21:30:26.332+02:00

Татьяна Воронцова  Перевод с болгарского Эта осень метёт, как метель, Серой грустью, в печали всё замерло. Золотая вздыхает постель На груди белоснежного мрамора. Хоть у песен волшебных гитар, Что звучали тебе, много жалости, Эти песни тебе верный дар И друзья - и в печали, и в радости. Эта осень так странно тиха, Только птицы лишь крыльями машут, Словно ждут, что и наша душа Без коней вдруг

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-39553101417020103292012-01-10T21:04:00.002+02:002012-01-10T21:19:19.551+02:00

Татьяна Воронцова  Перевод с болгарского Пришёл издалека он, по путиУвидел, что мне было одиноко.Остановился, прежде чем уйти,Иглой сосновой уколол глубоко. И попросил вернуть мне тот же жест,Но что-то меня сильно удержало. Решила я, что грех в том жесте есть,И просто его в лоб поцеловала. Ах, как я сильно закричала вдруг,В глазах темно и тучи надо мною.Когда туман рассеялся вокруг, Он слёзы

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-27985962767139879382012-01-10T20:21:00.003+02:002012-01-10T21:18:48.541+02:00

Татьяна Воронцова  Перевод с болгарского Недавно, а ведь кажется недавноС тобой встречались после долгих лет,Ведь было б очень жаль, если б случайноМы разминулись, потеряв наш след... Как будто было нам с тобой спокойно,Старались сделать равнодушным взгляд,И всё же не спасла броня - невольноСлова вдруг воспылали, как заряд. И ты на цыпочках прокрался в душу,Как в лихорадке, я дрожала

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-80702348848817075612012-01-10T12:22:00.002+02:002012-01-10T21:18:08.850+02:00

Татьяна Воронцова  Перевод с болгарского Всё потому, что я скучаю много, И моё чувство очень одиноко. Я так давно с тобою быть мечтала, Что даже небу дождик заказала. И он пошёл. Вдруг по стеклу заплакал... Что ты ответишь на потоки слёз? Но ты не веришь в чудеса, однако, Ты их, наверно, просто перерос. Но я-то есть, и это тоже чудо. /Что из того, что не ребёнок я?/ Я верю, что творю другое

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-2645588123555575452012-01-10T12:09:00.001+02:002012-01-10T21:17:37.152+02:00

Татьяна Воронцова Перевод с болгарского Теперь не помешать уже Прийти весне в наряде белом. Все прошлые грехи в душе Она заполнит белым светом. Он льётся в пряди моих кос И в аромат садов вишнёвых, Мир полон волшебства и грёз, И сил магических, и новых. И все во власти у весны, Как птицы, крыльями трепещут - Сердца поэзией полны, Что как янтарь на солнце блещет. Когда же вишня загорчит И

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-27460885730676232532012-01-10T11:47:00.004+02:002012-01-10T21:17:03.617+02:00

Татьяна Воронцова  Перевод с болгарского Сегодня вечером лунаВ объятьях крепких мрака тает.Я так волнением полна,Когда таинственное манит. Когда я, как луна, сама...Я - небо, дождь и тучек стая...И струйка тонкая винаНа веко льётся, возбуждая. Вдруг от колдующей красыИ ты взволнован тайным оком,И капли чувствуешь росыВ душе, на хрупких её окнах. Как сон калачиком не плох,Под левым крылышком

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-7259204002008958502012-01-08T20:03:00.003+02:002012-02-11T12:24:54.828+02:00

V конкурса- свободной перевод по мотивам "Табор на опушке раскидал шатры" -Светлана Мурашева Табор край гората шатри разпилява и до късно нощем кладите горят. Весело живеят, фусти надиграват и мъниста падат,падат и звънят. Циганка щастлива в табор бащин дом е със душа свободна, не желае плен, с веселбата звездна, с песни като стон е на живот безгрижен, и непроменен. Ти не чакай

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-88795057130072249082012-01-08T18:40:00.003+02:002012-02-02T22:06:35.363+02:00

V конкурса- свободной перевод по мотивам "Опадают листья, опадают" - Галина Губарева Окапват листата, окапват есен пак във града е дошла, а в прозрачния въздух витае на раздяла  красива тъга. И взаимно душите  се взират, търсят своята сродна душа. Своя валс тази есен танцува, под лъчите блести листопад. Есента, златна черга разстила. Падат, падат листата с тъга, а сърцето се

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-22958943437788390982012-01-08T18:21:00.001+02:002012-02-02T22:06:49.879+02:00

V конкурса- свободной перевод по мотивам "Я тебя теплым словом согрею" - Самойлов Николай Григорьевич Ще те стопля със нежни слова, както само единствено мога, но ти искаш да бъдеш сама, туй за мен е съдба и тревога. Закодирам те в шепота тих на сърцето, което ти казва: Моя фейо вълшебна, не бих срещнал друга от теб по-жалана. Аз във твоите мигли се взирам и се с думи любовни

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-35945398302273233872012-01-05T11:39:00.002+02:002012-02-02T22:07:02.126+02:00

свободен превод на текста  "Волнующие розы" от Светлана Трагоцкая 2 „Как хубави  са розите и свежи,в градината ми, погледа пленяват!Как молех пролетите скрежни, с ръце към тях да не посягат!”(И. Мятлев) Те, разпукани едва – вълнуващите рози С недоизказани слова студът вещае им угроза. Ала ръка любяща, ако има да ги укрие от студа, ще пламнат като огън, живи изпод усмивка на роса.

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-51855704198059484732012-01-05T11:13:00.000+02:002012-02-02T22:07:16.288+02:00

Текст для V-ого Международного конкурса - свободной перевод для текст "Ну как поймать снежинку?" от Ольга Мальцева-Арзиани Пловдив. Утро е. Цяла нощ валя сняг. Не същия  като в Русия, но удивително бял и пухкав.Красиво е. Тежките люспи продължаваха да падат – рядко зрелище за България. През прозореца на втория етаж, ясно видях как от мазето се показа коте. По всичко личеше, че това е

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-1917734469536036872011-12-29T15:12:00.000+02:002012-02-02T22:07:32.761+02:00

по мотиви на "Волшебный ключ" от Светлана Трагоцкая 2 -(Русия) - свободен превод Вълшебния ключ от сърцето мога само на тебе да дам. За мен си любов и вълшебство и божествена в мен светлина                   Ти духовния мир ми разкри, за да бъда добре на земята. Твоят огън не ме изгори, а  докосна с дъга до зората. И росата атлазено светва, във градината пролет цъфти, ти

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-721518379741805502011-12-28T10:05:00.000+02:002012-01-03T09:07:47.687+02:00

На Ваня „Вълнувай се от всеки стих прочетен щом тихата любов от там те гледа, щом птицата след ятото поела към рожбите отправя зов последен. вълнувай се, тъй както по цветята роса танцува с перлен отпечатък, затуй че днес ти давам нещо свято - стиха на моя най-добър приятел!”

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-12344426088379010282011-12-25T16:57:00.000+02:002011-12-25T20:04:52.306+02:00

Не бях добра през цялата година, капризна бях и даже малко зла, не исках в огледалото да видя блестящите очи на Любовта. Отварях бездни, стъпвах все накриво, замервах с камък всички тишини, не взех от теб ни огън, ни огниво. не взех, но и не дадох ти. Прости! Не бях добра през цялата година, добрия старец знаеше това, затуй на Бъдни вечер през комина не влезе Дядо Коледа, а аз

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-954412523013488722011-12-22T15:01:00.001+02:002011-12-22T15:39:59.134+02:00

Не извръщай към мене очите си и не кимай  за поздрав с глава! Днес светът ми е адски измислен и тази вечер съм страшно сама. Тази вечер по правило трябва само скришно да роня сълзи, там където лъчите залязват да залязвам и аз, но уви… Ще преметна луната през рамо, ще си сложа във джоба конец, ще завържа небесното Рало за съзвездието Телец. Ще отчупя от лунната пита, ала  ти не ми

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-75171337744551838722011-12-21T13:56:00.001+02:002012-01-08T18:24:04.549+02:00

Навън ръми. Стъклата онемяват пред тази ромоляща тъмнина. Рисувам им слънца, а те не знаят, че аз съм по-самотна от нощта. Не знаят, че откакто ти си тръгна небето плаче нощем вместо мен, че огънят в камината заглъхна. А вятърът е толкова студен..! Луната се протяга да завие душата ми със облаче, но тя забравила и топлина и име целува всяка срещната звезда и търси твоите устни да

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-12989550318283743012011-12-17T18:50:00.001+02:002011-12-21T17:22:16.837+02:00

Различен въздух дишаме и тъй си пълним дробовете със отпадъци. Затъваме във смет и кокаин Под бича на поредните управници. „На който има, още ще му дам, от нямащия, ще отнема нищото”  –туй  Бог изрекъл и оставил сам човечецът-бедняк насред бунището, но пък на алчния, с изут корем му дал вързоп с ключове от  хазната, и бич със който тънкото вратле до припадък да пристиска на бедняка.

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-16773372507281740802011-12-14T18:18:00.002+02:002011-12-21T14:01:07.002+02:00

Не, ти не си това което си и между  другото изобщо не познавам ни синьото на твоите очи, нито сърцето ти в което ме покани. И други са небетата над нас, далечни и апокалиптично мрачни. Студените планети нямат шанс да стоплят разстояния и дати, защото теб те няма, а до мен загърнато с наметка от луната, едно щурче ми прави комплимент с най-чудната, най-лунната соната, за да спаси  

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-76263573428308140742011-12-09T21:49:00.001+02:002011-12-21T17:24:18.130+02:00

Аз още вярвам в приказки за феи, в  джуджета, в Пепеляшки и вълшебства, във принца, който за да ме намери целуна вече всичките принцеси. Аз още вярвам, че докато падат листата от дървото на живота ми, ще ставам все по-истинска  и млада, по влюбена и дългокоса и… такава ще ме помниш не защото, съм измълчала  всичките вълшебства. Каквото съм ти дала  е  каквото ми даде ти:  Любов и още

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-73520185336263109512011-11-14T21:44:00.001+02:002011-11-14T21:44:32.427+02:00

Тракийска лира - Aлманах More PowerPoint presentations from Lycki Lycki

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-7212616388963794202011-11-08T16:04:00.001+02:002011-11-08T21:01:54.699+02:00

Отдавна бе, а миг не е изминал, от кедъра се търкулѝ листо. Един единствен вятърът надникна в хралупата на старото дърво. Но всичко е така невероятно във този тих полу-пейзаж, с размер на чувство необятно си спомням всеки шепот наш.   Сега не питам още ли втъкаваш на времето в косите стих след стих и още ли Живота изпреварваш, ала когато във гърдите ми заспиш аз вече преди теб

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-75048788194629673342011-11-08T11:52:00.001+02:002011-11-08T16:05:24.562+02:00

Тишини. Тишините валяткато мъртви птици над мене,под обстрела на всяка лъжаи на всяка усмивка премерена..,и на всяка голяма мечтаот която ми раждаш усойници.Всъщност, мене превръщаш в змияда те пазя от чувства покойници.  Тишините валят. Докога,ще подхвърляш трохи на душата ми?Като птиците мъртви и азустремена надолу в краката ти…Не, не питай къде е женатасъс която пресече небето,щом

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-84789196718270534622011-11-07T10:07:00.001+02:002011-11-07T23:29:16.732+02:00

Когато две небета се разкъсат и между тях провисне въздух зъл, пресъхнали сълзите се не бършат - да ги сбере отново, кой ли би могъл? Когато стомната ни се пропука дори усърдно да я залепим, ще можем ли вода от бистър ручей за дълго в нея да я съхраним? Не можем, но ще има мъдри хора на правда  да ни учат и дори да мерят с педя всяка дума твоя В очите мили, в гръб да те

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-68045652896605509772011-11-05T10:43:00.000+02:002011-11-08T10:53:00.815+02:00

Нещастната любов се лута в мрака изстискала сълза от всеки звук. и знаеш ли, тя дълго, дълго чака любимия под тихия капчук

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-9554353822734575622011-11-02T21:03:00.001+02:002011-11-08T10:56:29.091+02:00

 Валя  и през май и през юли, но някак си свежо валя. А днес  октомврийско безумие вали листопад и тъга. Навярно защото сезоните по принцип си имат характер, но ти да не мислиш че моите по тях ще сверяват ината си.? Напротив. Напук на октомври ще стъпя накриво в душата ти, ще пия от твоите стомни, ще свирна с два пръста в устата си. Ела, пък тогава да видим чий огън по вените

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-34346846895067424582011-11-02T21:01:00.000+02:002011-11-08T11:46:32.400+02:00

Не знаеш ли? Денят ми с теб започва и с тебе свършва.Тихата луна поглежда ми в душата, непорочна и ми разкрива тайните си, ала тя не знае нищичко за мене, не знаеш нищичко и ти. Не знаеш, че когато ми отнемеш сърцето си, ще завали. Че тихо…много, много тихо, ще се откъсна като лист, във дланите ти, за да ме намираш отново и отново…Като стих.

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-61211996570743189612011-10-30T22:51:00.004+02:002011-10-31T09:00:04.750+02:00

Преди няколко години с Mojsei решихме да основем Съюз на писателите от Интернет…Речено – сторено. Учредители станаха доста хора…някъде около 30 човека, но да ви кажа честно, аз много мразя хората. Ама и хората ме мразят. Мразим се взаимно. Където има хора, мен ме няма, където съм аз, хората бягат. И как не …всички са едни такива мили, сълзливи…а някои дори сантиментални. Какво да кажа пък за

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-15484826293881339972011-10-30T16:41:00.000+02:002011-10-30T16:41:21.706+02:00

Щом всичко избледнява, щом не можем мигът в ръцете си да задържим, то нека любовта да съхраним като единствен път и път възможен!

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-71680519009528913902011-10-28T10:16:00.004+03:002011-10-28T12:04:33.063+03:00

Вечерта я прегърна и дълго, много дълго до нея мълча. Беше пълно с тъга, беше пълно със мечти и една мъжка длан. Не погледна към него и даже не повдигна клепачи, от студ. Не разбра че душата му плаче в самотата на нейния скут. Не позна любовта и отмина, булевардът я следваше ням. Колко пъти до днес се размина със протегната мъжка длан!? Есента разпиля листопада между бръчки и сива коса, а

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-91354576754863774202011-10-26T00:34:00.000+03:002011-10-26T00:34:54.586+03:00

<!--[if gte mso 9]> Normal 0 21 false false false BG X-NONE X-NONE MicrosoftInternetExplorer4 <![endif]--><!--[if gte mso 9]>

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-4719596815096687142011-10-24T18:27:00.001+03:002011-10-24T18:28:03.862+03:00

Когато си до мен забравям всичко.Забравям тишината и дъжда.Забравям даже себе си и нищо…Не искам нищо. Само ти и аз. Когато си във мене нямам нужда,Аз нямам нужда даже от небеи мога да живея без да дишам,защото дишам с твойте дробове. Измислих ли те? Ти ли ме измисли?Дори да сме измислица, каквапо съкровена  за сърцето мисъл,когато го обгърне самота?

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-18360655123475006092011-10-14T19:52:00.008+03:002011-10-15T13:16:58.473+03:00

Знам, че в мене още се спотайвамалкото момиченце на таткои със сенките вечерни на таванаси измисля милион загадки. Зная, че когато затуптявалудото ми, дето е от ляво,спомня си момчето с дъждобранадето ме пренесе през реката. Ехото на вятъра донасязвън от кехлибар на броеница,купола църковен се отваряизпод тихата въздишка на девица. Гълъб да ми кацне на ръката,на крилото да му сложа две

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-5993869651833316762011-10-11T20:02:00.002+03:002011-10-11T20:22:24.119+03:00

Октомври се навъси, не посмях да му разкажа приказка за тебе. Разхождам се между небето и дъжда и търся си звезда за да ми свети във тъмното, когато ти мълчиш , когато си далечен и далече, докато всъщност двама ни дели един единствен допир на ръцете. Докато се преструвам че си тук, докато се преструвам че те има, ще извали небето си дъхът във който ми се иска да се свия. Но оцелявам. Само по душа

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-37049574502362926452011-10-06T18:14:00.000+03:002011-11-17T12:24:07.996+02:00

Пътувам за София, за да участвам в първия за България семинар на Хосе Силва - УлтраМайнд ЕСП-Систем и отчитам всички недостатъци, които би имал един такъв първи семинар. Няма мнения, няма отзвуци, няма впечатления…нищо, което да ми даде някаква представа, какво мога да очаквам от този семинар, но въпреки това интуитивно избирам да участвам именно в него пред другия Силва Метод, за който имам

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-11683557726141646742011-09-29T22:35:00.004+03:002011-09-30T07:45:24.495+03:00

Рисунък на една любовна строфа- за вечни времена си сътворен, но ето че минаваш през живота от любовта ми често наранен. Какво те кара, тъй да се смаляваш в размера на един единствен звук, та моята душа те приютява до дъх във дъх, до дух във дух? Щом всичко във вселената пулсира, щом диша, щом се ражда, щом боли.., щом няма под небето друга сила, която любовта да покори, единствена бъди

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-64344606636305339242011-09-27T21:00:00.002+03:002011-09-27T21:00:19.443+03:00

Самотна бях, самотен бе и ти – две ледени пустини под небето. Къде зимуват топлите лъчи, когато леденее във сърцето? Когато под реброто ти гори когато се пропукват сетивата, недей да търсиш в чуждите очи на черните им ризи белотата! Препускай докогато издържиш дори да те опъват стремената! Единствено чрез мен ще разтопиш две капки кръв премръзнали.., душата. Единствено чрез теб ще разбера

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-33338627123042534782011-09-20T19:21:00.001+03:002011-09-21T16:40:57.526+03:00

Есента беше към края си и дните бяха станали къси. Отдавна се беше мръкнало и жива душа не се мяркаше наоколо. От прозорците на неголемите къщи тук-там се процеждаше дрезгава светлина. Черният Мерцедес с турска регистрация, като огромна хлебарка,бавно пълзеше по калдъръмените стръмни улички. Спря пред единствения хан, който все още беше отворен по това време. Едър мургав мъж слезе от колата и

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-57308296618840493582011-09-15T22:45:00.002+03:002011-11-19T13:19:36.551+02:00

Господине, с вас ми е така добре карате ме често да се смея! Виждам се в очите ви като хлапе, но за ласките ви, все копнея. От дланта ви мека топлина се разлива в цялото ми тяло, и се втурвам като през гора със сърце в гърдите разтуптяно. Господине, как да разбера имате ли чувства спрямо мене? Ето.., диалога разиграх, ала устните ми кой ще вземе? Кой под бялата бреза ще ми каже: „Искам да ви

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-62482528498475053612011-09-11T22:14:00.002+03:002011-09-11T22:14:42.418+03:00

Сега говоря мъдро и не спя. Трепти лъчът във празната ми стая. Разказвам му за хиляди неща а той над мен крилете си разтваря. Когато заговоря, той мълчи, но свеждам поглед, мигар да не види, че съм отнела двете му очи и с моите очи съм ги сменила. Когато проговори съм сама защото в други орбити поел е. Пришил си е огромните крила, за да прегърне цялата вселена.

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-28387410936197106792011-09-07T22:24:00.002+03:002011-12-21T08:27:30.977+02:00

Когато ме нарече Афродита, той в шепата ми сложи шепа пясък, посочи ми със поглед към зенита, защото вече бях го разпознала. Душата му, душата ми оплита, в пътеката, от лунен лъч огряна, но времето безумно ни връхлита и бръчки по лицето издълбава. Щом пясъка през шепата изтича, а времето на нас не е подвластно, кое за нас е ценното не питам. Туй дето е в душата ми отрасло, от тази дето нищо не

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-8804124050330611492011-08-31T06:28:00.000+03:002011-08-31T06:28:06.030+03:00

Днес се родих в очите ти и затрептях като орхидея която очаква слънцето да я погали. Стигнах до сърцето ти по път от натрошените стъкла на лицемерието и оставих кървави следи по дланите ти, а ти улавяш пеперуди за да ги поставиш в душата ми. Такъв ще те запомня - устремен към мен до съвършенство.

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-79381463803852739162011-08-29T22:55:00.003+03:002011-10-24T15:14:13.557+03:00

Ръката ти се люби със косата ми под дъжд от падащи листа, едно листо политна към полата ми и върху нея затрептя. Очите ти ме водят по безкраен път и аз ги следвам в бяла тишина Зърна на броеница очертават кръг- във твоя шепот, влюбена жена. Усамотени с теб се умълчаваме в прегръдката на листопад. Светът, защо ли да оповестяваме с какво, защо, къде и как? Когато погледите си пресичаме един на

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-3022690760315583362011-08-27T06:47:00.000+03:002011-08-27T06:47:07.256+03:00

С искрата нова, залезът чрез жажда изприда тънка нишка в кръговрата където трепет в трепета се ражда от плахия възторг на тишината. В менталните пътеки зной любовен люлее сътвореното от двама, не пита кой е прав и кой виновен защото в него грях не се създава. А Слънцето с обков от чисто злато потрепва във обагрено вълнение – безупречна е любовта, когато върви по този път на озарение. Върховна

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-36813910852295176352011-08-24T06:56:00.000+03:002011-08-24T06:56:42.023+03:00

интерпретация на "Ако няма за какво да те убия" от Марияна Дафчева" Ако махна любовта, омразата и парите, ще имам ли някаква причина , за да живея? Не питай кое ще натежи! Ако махна любовта, омразата и парите, и нямам причина да живея, ще намерим ли повод да сме заедно до след утре?! Разочарованието от любовта не е повод, да те следвам. Ако няма за какво да те следвам - струват ли си омразата и

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-4610819346514278712011-08-18T07:21:00.002+03:002011-08-18T07:21:51.203+03:00

Обичай ме красиво, като залез по който плава кораб със мечти! дори под нас небето да гори, обичай ме красиво, като залез! Рискувай ме! Във погледа си галещ за вечни времена ме приюти! Най-истинска съм в нежния ти стих преплел дъха ти със дъха ми парещ. Светът във който блика тишината, на колене не е люлял такава нежност, до днес не е познал такава страст… Макар от острието на бръснача, Животът

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-53894257988630361432011-08-18T07:19:00.000+03:002011-08-18T07:19:14.742+03:00

Харесах го, защото беше умен и два пъти от мен по-ранобуден със вила ръчнал тук и там под бара забъркал каша със тамян в казана. поръси ме със пепел и в ухото прошепна, че муха съм му в окото, ей тук ме близна – точно по вратлето и ето че прониза ме в сърцето… сега стоя и все току надничам Възможно ли е Дявол да обичам? Усещам как душата ми се врича и бавно се превръщам в Дяволица.

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-24571284897030717002011-08-13T06:37:00.000+03:002011-08-13T06:37:43.822+03:00

Разминахме се по пътя на живота в безлюбовие.

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-22531601442444741092011-08-04T06:16:00.000+03:002011-08-04T06:16:48.895+03:00

по мотиви на "Помниш ли" от Христо Оджаков Спомням си нашите мигове звездни, морския бриз между нас да шепти, нощни светулки, как твоите шепи сипеха в моите буйни коси. Как ме люлееше там под небето в скута си топъл. Шум от вълни още дочувам когато сърцето спомня си твоите морски очи. Нашата лодка самотна потегли плава по млечния път без весла, търси душите ни призрачно бледи отдавна изгубили

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-69619579706617789612011-08-01T05:25:00.001+03:002011-08-01T05:29:16.666+03:00

ступенька в небо верхушками деревьев версты из-под ног --------------- стъпка в небето до върха на дървото път от подножието

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-90315722179256393372011-07-30T05:15:00.000+03:002011-07-30T05:15:02.329+03:00

бели, червени мартенски усмивчици на ревера ми

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-33979651231108677212011-07-29T15:47:00.000+03:002011-07-29T15:47:01.844+03:00

одуванчика распушились ресницы одна на щеке -------------------- Пух по миглите от полет на глухарче. Едно на бузата

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-44525809543801980732011-07-29T15:34:00.001+03:002011-07-29T15:43:21.326+03:00

ручей студеный струится по лодыжкам юбка солнцеклеш ------------------- Хладния ручей струи край глезените. Полата тръпне.

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-88076809053785597092011-07-25T20:16:00.002+03:002011-07-25T21:22:53.761+03:00

По мотиви на „Лятото остана някъде далече” от Камелия Кондова Лятото си тръгва топло и солено, по гердан от миди с пръсти трополи. Беше ли безумно или беше смело, аз да те целуна, ти да се смутиш? Морски бриз отнася, споменът далече, хвърля шепа пясък в моите очи. Миг преди да тръгнеш роклята се свлече, аз ли го направих, или беше ти? Лятото догаря, във следи по плажа и не знам защо ли, нещо

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-14147263142796407132011-07-17T22:01:00.002+03:002011-12-03T19:40:53.519+02:00

Едри капки дъжд жадната земя пие. Каква благодат! *** През смях и локви шляпа боса любовта. Летни изблици. *** Стаил дъха си в пресечката на лято. Дъжд на мислите. *** Весело звъни ручей песнопоец. Душата радва. *** <!--[if gte mso 9]> Normal 0 21 false false false BG X-NONE X-NONE MicrosoftInternetExplorer4

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-77945858185662905792011-06-08T06:00:00.003+03:002011-08-26T06:44:50.031+03:00

Над мен валят звезди. Така валят, че земята се превръща в звездовал, а аз не виждам нищо и пресичам небето, тишината и нощта. Пресичам разстояния, които застават между мен и между теб и вярвам безпричинно, до наивност.., до болка, до припадък вярвам в теб. В представата, че някъде те има реален, некрасив и малко груб и с всички недостатъци които би имал абсолютно всеки друг. Но само в теб да

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-29309978701138638212011-05-19T06:28:00.003+03:002011-06-08T06:01:32.995+03:00

Ти си тъй романтичен и сам и понякога все ми се струва, че протегна ли моята длан чак до твоята длан да пътува, ще взривим светове и луни, ще се вдигне небето и всичко, ще прилича на твойте очи, ще те искам съвсем неприлично... Не, не искай от мен тишина- тишината отглежда сълзите! Тя е тъй деликатно сама, влюбва в себе си всички които, чакат своята звездна любов пред екрана на звездното нищо

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-51407685256214098042011-05-05T18:34:00.003+03:002011-07-30T22:46:54.586+03:00

Второ място в конкурса "Пътуване около света" Слънчево зайче подскача край мене и ми рисува слънца. Маха ми весело – тръгвай със мене. Тръгвай със мен по света! Хванах юздите на вятъра. Ето, вижте ме как полетях! Как на пустини и сини морета тайните мисли разбрах. Срещнах крилати делфини и даже китове-цели скали, с двете си шепи загребвах, повярвай, шепот на морски звезди. Яхвах дъгата след

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-69339102763005956042011-04-23T13:37:00.001+03:002011-04-29T09:10:27.457+03:00

Замръкнеш ли чедо в гори телилейски, ще чуеш легенди и притчи библейски: как кон вихрогон със копитата чатка под Марко Крилати препасан със сабя. Ще видиш как дрънкат синджири със роби, изедник как българска кръв е поробил, вълчица как вие и вика душата до лютата рана на баш Караджата. Как в утрини росни, червено мушкато свенливо поглежда, тъй както когато Румяна залюбила, с трепет в душата на

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-80448554079708892462011-04-22T23:51:00.000+03:002011-04-22T23:51:17.623+03:00

В гърдите ечи. Сърцето ми е цяла камбанария. *** Преливам към теб. Споделената обич е необятна. *** Аз съм ти, ти – аз, един дух във две тела- начало и край. *** Ряйска обител. Земята е мястото за обичане. *** Хармонията постигната чрез любов – път на щастие. *** Върху скалата Еделвайс е разцъфтял. Чрез тъждеството.

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-62687167797232179062011-04-20T23:14:00.003+03:002011-08-02T15:05:30.196+03:00

Пак на раздяла, са горчиви сълзите. Струните плачат. *** В око на ястреб разсъблечена буря плътски помисли *** според чувствата сърцето разпознава непознатото *** слънце и луна във вечна гонитба сме като нощ и ден *** В тишината ми разпознаваш себе си, като молитва. *** Мистериозно и крилато вълшебство е любовта ми.

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-74417151505144296362011-04-19T10:58:00.003+03:002011-07-14T22:51:08.924+03:00

тайнствени сенки с разлюлени стволове гората шепне *** На разсъмване вечерта е свалила наметката си. *** мисълта твори разумът и сърцето – несъвместимост *** Чанове хлопат. Самодиви люлеят бял месечинко. *** Змеева сватба. Звездите хоро вият. Месец кумува.

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-89709576794202213512011-04-19T10:56:00.001+03:002011-04-19T10:58:03.443+03:00

Зимата плаче, Будят се птичи ята. Кокиче звъни. *** Под клепачите в цъфнали нарциси бурята стихва. *** В жълти нарциси Пролетта пропукала Слънчеви лъчи *** иззад облаци слъвчевата усмивка стопли сърцата. *** над листопада тананикаща есен под него живот

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-50644237739238012562011-04-19T08:36:00.003+03:002011-04-19T10:18:39.951+03:00

Помниш ли още? Искряха в очите ни нощни светулки. *** Капки се стичат. По стъклената чаша устни танцуват. *** На пръсти влизам да не смутя мига ти. Сгушвам се до теб *** сърцето знае любовта чародейка тъгата суши *** под крилото ми твоите хоризонти ние сме светът

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-28188731153794255122011-04-12T10:23:00.004+03:002011-04-12T18:09:46.824+03:00

Април е някак тъжен и унил и аз не зная как да го накарам да се усмихне, въпреки че ти обичаш босонога да те чакам. Обичаш да ти правя тишини в които само ти да се откриваш... Дали да те повикам с „Остани” или да те помоля да си идеш, щом нишката разкъсана на две, чрез възела не може да е цяла. Ръцете ми, ах двете ми ръце, понякога ужасно много страдат от липсата, от падналия студ, от всичко

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-76732142979380619372011-04-12T06:42:00.002+03:002011-04-12T06:42:22.010+03:00

Този вятър така пощуря! Пощуря ли..? Направо беснее! Укротява и той като мене вероятно гнева си така. Всички облаци тъй изподра! На парцали провеси в небето. Че не може да бъде прието, невъзможното няма вина. Мята обич и тръни в сърцето тази наша сърдечна игра дето с вятъра три дни вилня. Ще си взема последните дрипи - който може да види, ще види, как се кърпи с конци любовта.

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1792421997274292371.post-37891707707950906582011-04-05T23:00:00.004+03:002011-07-04T22:18:01.644+03:00

удостоен с трето място в международния конкурс "Белоснежните вишни" - 2011г Не посмях да те спра, не посмях. Тази пролет примамливо бяла, пълни твоите пазви със грях, пълни моите със самозабрава. Ти разливаш в косите ми цвят с аромат на разцъфнали вишни, как вълшебно е всичко, да знам, че до мен си в нощта и ме искаш ей такава, каквато съм сѝ - непонятна, почти вироглава и да знам че стихът

Lyckihttp://www.blogger.com/profile/07149347111746591242noreply@blogger.com2