По стих на Valentin Jeliazkov -
"Още си в мен"

Понякога, тъй заприличваш на него
със думи изречени, с мисли...Почти.
Търкулва се капката дъжд по лицето,
не дъжд, а огромни вселенски сълзи.

И твоите спомени помня, но ето
и тя е за тебе несбъднат копнеж.
Подобно на моето гръмняло ехо,
което се връща при мен като скреж.

Навярно луната, ще помни очите,
които са търсили твоите очи,
а аз, като стих недокоснал звездите
събирам огромни Вселенски сълзи.