Нелепо

Поради някаква причина
денят престана да се смее.
Той може да ми е роднина,
но да обича не умее.

И все се крие зад стените
на изоставените къщи,
на есен заедно с мъглите
ругае, хули и се мръщи.

И все му е виновен някой,
че има студ, че грее слънце
и мълнии по мене мята
и тъпче хляба ми насъщен.

Навън небето се синее,
но е нелепо и е тъжно,
а той дълбоко скрит във мене
да се засмее му е късно.