Нелепо

Поради някаква причина
светът престана да се смее.
Той може да ми е роднина,
но да обича не умее.
И все се крие зад стените
на изоставените къщи,
на есен заедно с мъглите
ругае, хули и се мръщи.
И все му е виновен някой,
че има студ, че грее слънце
и мълнии по мене мята
и тъпче хляба ми насъщен.
Навън небето се синее,
но е нелепо и е тъжно
светът дълбоко скрит във мене
да се засмее му е късно.

0 коментара:

Публикуване на коментар