Пак, ще гръмне след дъжда
тишината като пушка,
ще се слее със нощта,
ще заплаче, ще се гушка
между двете ми ръце
със послание от вчера.
Колко прави две и две?
-Обезсмислена, но смела.
Пак, ще гръмне тишина
тя трещи, като пред буря,
ще откъсне минзухар
и небето, ще събуе.
Ако пусне корен в мен
и в душата ми заблъска
и в един случаен ден
разбереш, че има връзка
между нея и дъждът,
значи нещо си отива
безвъзвратно, като смърт.
Значи нещо си отива...
0 коментара:
Публикуване на коментар