Значи нещо си отива

Пак, ще гръмне след дъжда
тишината като пушка,
ще се слее със нощта,
ще заплаче, ще се гушка
между двете ми ръце
със послание от вчера.
Колко прави две и две?
-Обезсмислена, но смела.
Пак, ще гръмне тишина
тя трещи, като пред буря,
ще откъсне минзухар
и небето, ще събуе.
Ако пусне корен в мен
и в душата ми заблъска
и в един случаен ден
разбереш, че има връзка
между нея и дъждът,
значи нещо си отива
безвъзвратно, като смърт.
Значи нещо си отива...

0 коментара:

Публикуване на коментар