Признание

четейки текста " Бумеранг" на
Ivaylo Terziyski

О, чух те! И любим и враг
на прага на нощта си ми застинал.
Напред не правиш крачка, ни назад
през времето и мътните преминал.

Горял си във сърцата на жени,
копнял си ги, копнели са те...Нищо!
Защо сега нарамил сто вини,
завързваш вятър в моето стърнище?

Защо си пуснал корени във мен,
и ме замерваш с ялови въздишки?
И вместо да родя от теб дете,
дълбая път пред погледа на всички.

Дълбая път незнайно накъде,
а те ме сочат с пръст и ме заплюват.
Не можеш да си себе си дорде
не можеш себе си да разтълкуваш.

Мъжът ми спи блажено, но нали
откакто овдовя не помни нищо.
 Сънува пълни пазви със пари
 и все кирливи хорски ризи нищи.

А ти постой и после си върви!
В такава нощ е грешно да те искам.
Но утре, щом небето се взриви,
недей да питаш! Казвам ти го:
Искам!