Но дали съм готова?

Щом денят се събуди до старата мелница
се огледа в реката и тръгна на запад,
като скитник ранен, като стара безделница
той към утре зави и внезапно заплака.
Двата бурена дето край ъгъла спяха
се навъсиха. Падна някъде гръм.
И преди да се сгуши  нахално под моята стряха,
тишината ми даде знак да я чакам отвън.

От тогава съжителства с мен и понякога даже
пием вино от някакъв стар пелин.
С любовта е на Ти, но не иска да каже
как в реброто адамово мъката спи.
Днес съвсем по човешки си мисля, че утре
щом денят се събуди и тръгне на лов
някой, някъде свойта любов, ще загуби.
Но дали съм готова? Ти дали си готов?


Добавете надпис

0 коментара:

Публикуване на коментар