Точно в тази песен

В диалог с текста на Владимир Виденов
"Сонет за дописване+

Защо финал? Аз мисля, че сонета 
е нещо по- красиво от комета,
докато диша той и сърцебие
изписан във тетрадката без име..

Ще взема светлинката ти полека
със пръсти разтреперани, но нека
сълзата ми самотна да остане 
във този стих и в топлите ми длани,

поне докато утрото запомни,
че всеки е един откъснат спомен
подобно календарен лист на есен.

Но точно тук и точно в тази песен
и точно в този миг така огромен 
аз искам тишината да ме помни.

СОНЕТ ЗА ДОПИСВАНЕ
от Владимир Виденов

Ти плачеш мълчешком - сама сълза
полека към брадичката ти слиза -
тъй плаче наранената лоза,
когато щракат ножици наблизо.

Напразно водиш в себе си война.
Напразно нощем демоните будиш -
една въображаема вина
не бива да е повод за присъда.

Какъв финал да сложа тук - не знам,
в момента всяка дума е излишна,
в момента всяка радост е предишна.

През процепа - във твоя тъжен храм,
опитвам светлинка да ти подам
и с нея ти сонета да допишеш.