Два куфара и някаква мечта

"И недостатъчен за мен е даже Бога"
Тома Троев

На мен не ми достигат добрини
и кубче захар в чашата с кафето.
По залез, всяка рана не кърви,
ала ми спира пулсът на сърцето.

Прибирам в шепи падащият мрак
и няколко звезди, за да ми светят.
Два куфара и някаква мечта
ми правят дом с въздишка до небето.
Не подчертавам, колко съм сама,
защото всъщност имам всички птици.
Когато не въздишам по деца
си търся повод стихове да пиша.
И все си пожелавам, по-добра
да е за мене следващата зима...
С два куфара и някаква мечта
да преподпиша договора "Имам".