oт Ивайло Терзийски
Дали ще бъде дълга зима,
И в белота неотразима
поникват стъпки. Птичи смях.
И ехото им се повтаря...
Какъв по-разгадаем знак:
на път ти смига светофарът,
затънал до колене в сняг.
Помахват със ръце на хълма
дървета... И прозрачно-мек
самият въздух те изпълва
със мисли за любим човек.
Дори и всъщност да ме няма,
измислица, неясен звук,
виж: тази приказка за двама
насън ще я допише друг.
СТЪПКИ ПО СНЕГА
от Росица Петрова
Започнал приказка на яве,
на сън, ще продължа и аз,
а белоснежното сияние
на хълма, ще танцува валс.
Ще си представяме, че с тебе
сме две снежинки във нощта.
Защо да губим ценно време?
Остават стъпки по снега.
Ще бъде дълга тази зима
- да ти го кажа, не посмях,
но принце, твоята любима
не се страхува от студа.
По междуметия и гари
и в паралелни светове,
историята се повтаря.
Родила се е, но не мре.
Стихотворението на Роско е добавено, иззето с възхита от коментар под стиховете ми....-/ Ивайло/
0 коментара:
Публикуване на коментар