За теб запазих днешна дата

Четейки текст на Валери Рибаров
„Започнах малко на шега“

С тебе бяхме две самотни гари
приятелю, навярно си забравил.
Тогава беше много спешно
макар, приемащо се и за грешно.
Сега снегът, следите заличава,
той трупа мисли, трупа и забрава.
Не ще остане нищо от онези
години във които бях поезия,
но знаеш, ли понякога душата
във нечий стих така се припознава,
че после дълго време боледува,
облича рими, залези сънува.
Ала за теб запазих днешна дата
и аз не искам повече да чакам…
Звездите са така, така далечни,
но даже те не могат да са вечни.