Не
обичам нощни лампи
да
ми светят.
Искам
светлината
на Луната,
искам
светлината
на звездите
и единствено
гласът
на тишината
да цитира
стихове
в които
да откривам
себе
си и този,
който
дълго чака
и се
скита
и когато
завали дъждът
да
може
да поплача,
някъде
на скрито.
Искаш,
ли
сега
да си представим,
нещо?
Ала
нека е със смисъл!
Като
да речем –
една
Любов на заем
точно
под стиха
да се подпише.
0 коментара:
Публикуване на коментар