Противоречиво



Когато си отиде не заплаках,
но после много дълго те разлюбвах.
Направих си решетки за душата
/за всеки сличай, да се не пречупи/.

Изучих Шекспир, после и Петрарка -
по тях сверявах, колко си далече…
Заспивах рано, точно преди мрака
от страх, че котка път, ще ми препречи.

Но после те завръщах във съня си,
за кратко. Или пък за вечно.
Живей сърце, животът е загадка
в която аз и ти сме се обрекли.

0 коментара:

Публикуване на коментар