Така се случи

по мотиви на "Стих"

от Ангел Колев

Не ме обичаше, така се случи.

Ти беше уязвим, а аз сама.

Когато с трясък вазата се счупи,

един внезапен порив ни събра.

А после се разминахме, защото

ти беше дом за друга, аз  Луна.

Каквото сме си дали е каквото

сме си отнели. Има ли вина?

Но знаеш ли? Аз още те откривам

в очите на случайните мъже.

Тук всяка нощ крилете ти заспиват

след полета си в моето небе.

Сега не ми се спи, нощта е кратка.

По тротоарите са стъпките към теб,

засипани от тежки листопади.

Сънуваш ли ме? Чакаш ли ме? Не.