Вали над мен от цяла вечност

Не се засрами този дъжд.

Вали над мен от цяла вечност,

понякога със аромат на мъж,

понякога на безнадеждност.

Той все се прави на сърдит.

Вали, а аз се влюбвам в него.

Навярно утре, може би,

ще хукне някъде по спешност.

Но днес капчукът ми е стих

и мокрото небе и всичко…

Нали не си забравил ти,

че аз съм твоето момиче?

Дъждът, ще си отиде.Ти,

ще си ме твърде дълго чакал,

а аз в един единствен миг,

ще осъзная, че си плакал.