Ниско ходя


Тишината първа ме позна,
после много дълго плака с мене.
Цъфнах в цвете, после пък умрях
и накрая се родих съзвездие.

От тогава с думите мълча,
те ми пишат стихове за тебе.
Нямам сън във който да заспя,
нито утро, за да те последвам.
Хорската омраза ми е дом,
идват и си тръгват все Месии.
Нямам звездолети, нито  кон,
ниско ходя., като пред Светии.
И записвам следващ епизод
в който пак Мария Магдалена,
търси да открие своя Бог,
мъничък и тих като Вселена.

0 коментара:

Публикуване на коментар