До последната въздишка

Пътувам по неведоми пътеки
но само кръстопътища създавам
за онзи който сам, ще се досети,
къде душата спи, къде остава.

Къде мълчи дъждът, къде умира
бездънното море на тишината.
Той знае че до Господа се стига
единствено, по пътя на душата
Но няма как да знае,че съм вятър
във конски гриви, пясък във пустини,
че щом отляво нещо ме пристяга
сезоните се връщат непростими.
Че все сама, на път да оцелея
прегризвам на въжето всяка нишка,
до онзи миг, до който ще успея
да съхраня последната въздишка.

1 коментара:

Публикуване на коментар