Онези
птици нямат дом
и гледам как дъждът ги
мокри.
Те нямат нужда от
заслон,
щом тяхната любов ги
топли.
Светът не се е променил,
от памти век, едно и
също:
от мъка някой се напил,
а в парка двама с
прегръщат.
А зад стъклото тишина
чете сонетите
на Шекспир.
Преписвам
нечия сълза
в тетрадката
си по „Надежда“
1 коментара:
Страхотно е!
Публикуване на коментар