Толкова ми
липсваш, че дори
с вятъра
отсреща разговарям.
Правя бури,
правя тишини,
но сама със
себе си оставам.
И докато ти
не разбереш,
че с една
надежда оцелявам,
как ще може
времето да спре
и във мен да
се не разпиляват,
нито мисли,
нито страхове…
сбъдна ли те
всичко се повтаря –
виждам как
светът е против мен
и сама
крилете си изгарям.
0 коментара:
Публикуване на коментар