Неделя

Отдавна чувствам нужда да запаля свещ на някое свято място, затова примрях от радост, когато разбрах, че тази седмица почивката ми се пада точно в неделя, скоро не ми се беше случвало….Имам нуждата и от дървета… много дървета, от мъх и нападали листа, от птици и крясък на тишина. Далеч от човешкия хаос  в който губя връзка със себе си.

Цяла седмица  ми се въртят в главата ту Бачково, ту Кръстова гора, ту Орешака, ту Рилския ...за мен нямаше значение къде, стига да има природа и манастир и близък човек до мен. От нетърпение имах чувството, че работната седмица никога няма да свърши, а колежките ми постоянно се шегуваха, че пак съм се отнесла на някъде. Какво ли разбират те? Нали са само на по 17.

Е, неделя дойде. Часът е точно 12.03, а аз съм пред компютъра и споделям мисли, за да избягам от хаоса в главата ми \не че успявам изобщо да постигна нещо\.

Най-близките ми хора отказаха да пътуват където и да е. Допусках го, но мислех, че поне един от тях ще поиска да сподели денят си с мен.

Какво пък: в квартирата ми има много икони, а скоро си купих и тази  на св. Мина.

И свещ имам. Запалвам я. И въображение не ми липсва….А самота – дал Господ в изобилие.