Днес е толкова тъмно и кално
по крайбрежния път на душата ми,
а луната наднича нахално
и залепва със тиксо устата ми...
Да мълча ли? Основно за стока
някой някога взел е небето ми,
но дори със юмруци да тропа,
няма как пробие сърцето ми
Няма как. Просто няма пролука.
Щом дъжда замъглява очите ми,
чувам само звука на капчука
и събуждам съня от мечтите си.
0 коментара:
Публикуване на коментар