Сега луната чака да заспя

От утре, ще ти бъда тишина.

От утре, ще съм много, много тиха.

Когато ме целуваш, ще мълча.

Когато ме докосваш, ще те стигам...

Но ти недей, не искам да мълчиш!

Сред всичките мъже съм те избрала.

Аз вече знам, че можеш да гориш -

в очите светлината те издава.

По устните си пазя тежък грях,

но твоите по навик ме спасяват.

Аз сто живота с тебе не живях,

но знам че вечността, ще ми повярва,

за мислите с които се пилях,

за камъка в гърдите, за ръцете

с които не достигнах твоя бряг,

за липсващия сън и коленете...

Сега луната чака да заспя

и пак ще ми рисува силуети

в прозореца, в завесата, в нощта

които да превръщам във куплети.