Луната не обича светлини.
но пали милиардите звезди
и своя нощен фар за да ни свети.
В най-тайнствените нощи е сама,
но не съвсем, защото аз съм с нея
но не съвсем, защото аз съм с нея
и слушаме онази тишина,
която да ни слуша не умее.
Но утрото когато загърми
във росните камбани на тревата,
заспива тя във моите очи
и ме сънува зла и непозната.
0 коментара:
Публикуване на коментар