Сънят на Луната



Луната не обича светлини.
тя не обича даже и комети,
но пали милиардите звезди
и своя нощен фар за да ни свети.

В най-тайнствените нощи е сама,
но не съвсем, защото аз съм с нея
и слушаме онази тишина,
която да ни слуша не умее.

Но утрото когато загърми
във росните камбани на тревата,
заспива тя във моите очи
и ме сънува зла и непозната.

0 коментара:

Публикуване на коментар