Аз не вярвам, че можеш без мен

Днес денят ми бе пълен със пролет,
със небе и със син аромат,
не поиска със мен да говори,
проявява ми личен инат.
Той така си измива ръцете
и си вирва носа, но на мен
този намек не ми е потребен,
нека прави каквото си ще!
А пък аз, ще прескоча до тебе
сто прегради и сто висини...
Хайде, Обич! Ела да ме вземеш!
Във очите ми пламват звезди.
Във косите ми пламват слънцата ти
и не вярвам, че можеш без мен...
Щом не мога без теб, без душата ти,
сърцебием със общо сърце.