Днес е късно за нас

Той е толкова семпъл и прям

и е толкова мой, че когато

го погледна в очите без свян,

прекатурва небето ми. Лято

е в душата ми. Знаеш, ли той

във косите ми пали огнища?

Нямам сън, нито миг на покой,

щом протегне ръка и ме иска.

Но, когато най-много мълчи

и от болката прави молитва,

виждам двете му празни очи

в моите празни очи да се скитат...

Днес е късно за нас, а пък Тя

тази обич е точно такава,

преродена и мрачна и зла

с цял живот е почти закъсняла...