Ти в мен се спъна, като есен

Фаталното не бе фатално

и с теб се върнахме назад.

Туй случи се така нормално.

Животът ни е кръговрат.

В безумие и във критичност

насред онези светове

бушуващата безграничност

изгуби свойте цветове.

Реката огнена изригна

решителна като жена

и нищо свято не подмина

до седемте си небеса.

Ти в мен се спъна, като есен

а аз във теб се припознах

в илюзията че е песен

пропуснатият ни отдавна шанс...

А „Не” – то, сякаш гръм далечен

заглъхна като в летен ден.

Ти пак си в римите отнесен,

а аз в любовния си плен.