Твоя до безкрайност

Аз мога да те чакам цял живот,

но ти не знам, дали ще ме дочакаш.

Дълбаят бръчки, като гроб до гроб

секундите, минутите и всяка

пропусната възможност, всеки сън

със дъх на пълнолуние в което

си себе си, но себе си не съм,

докато падат мъртви от небето

надеждите ми. Ти ще разбереш,

че мойта обич трае цяла вечност.

Косите ми посипани със скреж

бележат всяка нова безнадеждност,

а ти ми обещаваш чудеса

и устни и ръце до всеотдайност...

В най – тайнствените гънки на нощта

съм само твоя. Твоя  до безкрайност.