от Валери Рибаров
Перото си със твоето не меря,
Признавам ти го – ти си по-добър!
Откакто свърши сляпата неделя,
свободна съм на яве и на сън.
Макар че знаеш ли, аз не от вчера
мечтая за голямата любов,
но и със нея ръста си не меря –
не е за мен, а ти не си готов.
Когато тъждеството затрепери,
то значи е родено във недъг.
А твойта цел със камък да уцелиш
сърцето ми, не случи този път...
Какъв ти грях? Какви вини? Отдавна
Животът възприемам го такъв:
Щом мога любовта му да открадна
и с моята любов да заменя,
не ми е нужно друго. Слагам точка.
Кой прага ми, ще може да прескочи?
Животът ми е шанс, а не отсрочка,
пък нека всеки с пръст да ме посочи.
0 коментара:
Публикуване на коментар