Новогодишни размисли

Толкова ми липсваш тази нощ,

че небето в мене се разкъсва.

Пият и рушат, а ти си лош.

Как ми позволи да те отблъсна?

Как се съгласи на този грях?

Не разбра ли, колко сме си нужни?

Толкова е тихо в този град,

неговите тайни са ми чужди.

Неговите – да, но твойте не.

Подлуди ме, няма да повярваш.

Не отмиха всички дъждове

думите, целувките ни тази

наша недолюбена любов,

дето все по късно боледува,

за която си от памти век готов,

а пък аз в мечтите си бленувам.

Може би в годината на коня,

нещо ще се случи безвъзвратно -

в някой дълъг ден и посред зноя,

с теб да върнем времето обратно.