Обаче

Понеже ми се иска да забравя,
че утре може би не бих си спомнила
от мойта недописана история
момичето със вятъра в косата…
И пак понеже някъде ме чака
лазура на небе, което плаче,
си спомням всички сънища, обаче
душата ми тъгува за Луната.

Душата ми тъгува за момента,
когато осъзнал, че аз съм всичко,
ще видиш всички истини, които
разпукват във духа на елемента.
Но в този миг, когато всичко крета
и целият живот е срещу мене,
забравям себе си, дори забравям тебе.
С една едничка мисъл съм заета,

с онази за ръцете ти, които
със цялата ти обич са пропити.
Със тях започва, но и с тях завършва
сълзата във която се прекършвам