Късмет

Аз съм сама и без него съм нищо,

просто приличам на старо огнище.

Паля си огън със дървена клечка

после от думи си правя жилетка.

Светя си с малко фенерче във мрака,

слушам как влака по релсите трака,

някои тръгват от тук, ала други

идват прегърбени в стари цървули.

Всеки с надежда, космическа, няма

блеснала там във окото му – Хлаба.

Днес, ако някак го има във шепа,

как да го скъта във джоба на дреха?

Той пък по всички Вселенски закони.

сам си избира кого да споходи,

Случва се тъй, че когато не чакаш    

идва в Живота ти с гръм и със трясък.