Сега си друг, а в порива ми есенен
очаквах твоя поглед да се спре,
но
всеки звук от лятото отнесен
се връща под свирепи бесове.
И вият между теб и между мене,
такъв не си ми мил, не си ми драг.
Щом няма топлина, за да ни грее,
защо стоим пред този леден праг?
Каквото си ми дал и аз съм дала,
каквото си ми взел и аз така.
Щом само тишината ни остава,
поне във нея да сме със лица!
Загубили взаимната опора,
поне във тишината да сме хора.
0 коментара:
Публикуване на коментар