Не разбираш ли?

Аз не мога да спра листопадите,

ти не можеш да спреш любовта.

Не изгряват звезди по площадите

по които е плакал дъжда.

Днес си тръгвам, нощта ми бе кратка,

беше пълна със теб, ала тя,

ще ми махне със бяла забрадка

и ще помни, че бях тишина.

Тя ще помни, а ти ще забравиш,

но когато се връщам за теб,

ще рискувам  по твоите длани

да рисувам със устни небе.

Не разбираш, ли как се взривява

всеки миг, между тебе и мен

и в мъглата на тиха забрава

се изгубваме някак съвсем...

Ако днес си ми пуснал ръката,

ако утре остана без теб,

ще се пръсне под мене земята,

ала,  аз ще ти стана сърце.